Забележителности

Странджа е планина с хилядолетна история.
Като крайбрежна планина Странджа е неразривно свързана с водата и морето. Богатите рудни и мраморни находища и гъстите дъбови гори, доставящи изобилен и качествен материал за строеж на кораби, създават среда за развитие на рударство, на мореплаване и търговия . Не случайно през 610 г. пр. Хр. на малък полуостров в северна Странджа е основана прочутата древногръцка колония Аполония (дн.гр. Созопол). Най-старото известно на науката население на Странджа, както и на останалите наши земи, са древните траки. Траките са множество племена от индоевропейски произход, които са се формирали като етнос в средата на второ хилядолетие преди Хр.в земите между Егейско море и Карпатите. Те постоянно воювали помежду си и със съседите си нетраки, което водело до промяна на племенните им територии. Според историците в района на Странджа през различните столетия на първо хилядолетие преди Хр. са обитавали древнотракийските племена тини, асти, скирмиади, а малко по на север мелинофаги и нипсеи. Странджанския край се населява от три етнографски групи – рупци, тронки и загорци. В продължение на столетия те живеят в непосредствен културно-битов контакт. "Странниче, ти, който дойдеш тук, бъди здрав!" - Тази благословия е издълбана върху мраморна надгробна плоча, вградена в олтара на стара католическа църква в Малко Търново и датира от 2-ри век пр. н. е. "За Бога, странниче, не спирай по средата на пътя, а продължи, за да се насладиш на това море от девствени гори!", е казал един български писател в началото на 20-ти век. Не можем да не се съгласим с тях. Природата на Странджа е благословена, защото съчетава морето, планината и средиземноморското слънце. Скритият смисъл на древния надпис е ясен - Странджа, населявана от хора още от праисторически времена, според вярванията на древните хора дава силен дух и здраво тяло. И до днес всеки, който дойде в тези земи, се вълнува от богатството на странджанската природа, прекланя се пред паметниците на древната култура, очарован е от духовното наследство, запазено в обичаите, традициите, фолклора и митологията на местните хора. Странджа не е утъпкана туристическа пътека, а едно прекрасно и уникално туристическо приключение. В Странджа всеки се чувства като дете на майката Природа, добре защитено от убийствената шумотевица на съвременната цивилизация. Тихата смиреност на малките селски църкви и параклиси подхранва вярата, защото в никое друго място тя не е съхранена така добре, както в малките селца Бръшлян, Заберново, Кости, Българи и много други странджански села и градчета. Около аязмите (лековити извори) историите за магьосници, феи и елфи са все още живи, така, както е жив и древният обичай "нестинарство" (танци върху огън). Старите странджански къщи, изпълнени с топлина и гостоприемство, предлагат едно целебно усещане за истинско спокойствие. Главните речни артерии в Странджа са реките Велека и Резовска. По-малки са реките Младежка, Айдере, Стръмница, Дяволска, Еленица и др. Останалите водни ресурси на Странджа планина са концентрирани в западния карстов регион, където има над 120 извора. Изворите около Малко Търново имат най-висок дебит – 398 л/сек. Местните хора боготворят някои от карстовите извори, тъй като вярват, че водата им е светена и притежава целебна сила. За най-лековит се счита изворът Голямото Аязмо в района на село Граматиково.